Парламентарното мнозинство се сплотява
Евгени Кръстев
Парламентарното болшинство се сплотява. Независимо дали са сглобка, коалиция или некоалиция, ПП/ДБ, ГЕРБ и Движение за права и свободи ясно демонстрират, че има тематики, по които целите им се пресичат и те могат да беседват и да осъществят политики по тях. И то могат да го вършат в изискванията на мощно напрегната конюнктура в Народното събрание, както демонстрираха парламентарните пристрастености преди Коледа.
Част от опозицията - най-много " Възраждане " и Има Такъв Народ пробваха посредством неинституционални средства и похвати да пречат на действието на законодателния орган и по този начин да наложат цялостен блокаж на неговата работа.
От тези обединения доста обичат да приказват за нарушение на закони, за силово налагане на решения и постоянно го вършат. Какво обаче е да спреш работата на Народното събрание, на институцията, която е център на политическата система, по нелегитимен метод? Въпросът е (почти) риторичен! Това е залагане на правото на силата вместо на силата на правото. Силата на правото е основополагащ принцип за всяка една демократична система. Той постоянно би следвало да се съблюдава изключително от субекти с искания за точно конституционно и институционално държание, уважаващи парламентаризма и неговите стандарти.
Блокадите и останалите протестни разновидности са неинституционални подходи и затова тогава, когато се употребяват вътре в институцията, те са нелегитимни. Недоумение буди неналичието на опити от нито една опозиционна групировка да провежда митинги против конституционните промени и изобщо против плеядата от въпроси, предизвикващи опозиционното неодобрение.
Сега наподобява, че част от опозицията владее протестните умения, само че не може да оформи среда, в която да ги приложи и по тази причина употребява за задачата Народното събрание, където е концентрирано вниманието на медиите и обществеността.
Иначе от парламентарната естрада се лееха много крайни слова, предполагащи съществуването на мощна социална сила, с цел да може да се случи това, което Тошо Йорданов (ИТН), да вземем за пример, говореше - измитане, изхвърляне и прочие нападки към депутати от болшинството, освен това не посредством избори, а непосредствено! Едновременно с това имаше опозиционни изказвания за сезиране на Конституционния съд (КС) против гласуваните промени в Конституцията.
Подобно желание изцяло обезсмисля нагнетяването на напрежение вътре в Народното събрание посредством опити за напън от махленски вид и други неинституционални похвати. Обяснението тук може да е обвързвано с неналичието на причини. Опозицията не може да взе участие, посредством причини, в парламентарния спор и по тази причина търси други разновидности, които в случай че не разсъдъка, то най-малко биха могли да заловен окото на някакви хора, склонни да гледат на политиката не като на сфера за взимане на решения и ръководство, а като на развлечение и метод за разтоварване.
Всъщност за обединения като Има Такъв Народ е добре да има повече електорат от този вид. Формация като тази постоянно би имала по-голям късмет на избори, в случай че хората, които чакат да се забавляват с новините вечерно време след работа, са повече.
Разбира се, с цел да бъде сезиран Конституционния съд са нужни причини и то съответно изложени в писмен тип. Тези планове на опозицията обаче могат да се разясняват едвам откакто станат факт. За момента има само говорене в тази посока, което не е гаранция за нищо. Още повече, че блокиращите обединения като че ли блокираха по принцип.
Без значение от тематиката на съвещанието, те блокираха. След като се откри метод за превъзмогване на блокажа им, продължиха да са недоволни, само че започнаха да приказват и все пак не стана ясно кой е центърът на недоволството им - дали е премахването на руския монумент - МОЧА, дали са конституционните промени, дали са бюджетите за здраве и пенсии, дали е прекратяването на дерогацията за " Лукойл " и прочие
В пленарната зала даже Българска социалистическа партия (опозицията, чието държание минимум се отклоняваше от институционалните стандарти) не изложи някакви ясно разпознаваеми и разбираеми причини против конституционната промяна. Нинова заложи на общите приказки за доверието в Народното събрание, за характера и особеностите на болшинството, за правото на това Народно заседание да се занимава с Конституцията и да прави промени и прочие изказвания без ясна и директна връзка със смисъла на новите конституционни текстове и измененията в институционалната среда, до които те ще доведат.
Конституционните промени обаче са факт и това е положителната вест. Това са промени в поддръжка на парламентарния темперамент на страната. Още през 90-те години авторитетният конституционалист и политолог Морис Дюверже дефинира България като полупрезидентска форма на ръководство, макар че в чл.1 от Конституцията е маркирано, че страната ни е република с парламентарно ръководство.
Или казано с други думи още тогава е било ясно, че в случай че концепцията е България да бъде пълноценна парламентарна република, то неизбежно ще настъпи миг, в който ще се наложат промени като тези, които се случиха в този момент. Конституцията следва да бъде един повсеместен и приключен организъм, който да е изчистен от несъгласия и които във всяка една обстановка, без значение от особеностите на съответния политически миг, да подсигурява действието на страната съгласно правилото на разделянето на управляващите.
Основното внимание, що се отнася до измененията в Конституцията, като че ли повече беше насочено към промените в правосъдната власт. И несъмнено, това е изцяло основателно. Демократичната страна се нуждае от функционални и самостоятелни правосъдни институции. Също по този начин това е значимо в подтекста на приложението на правилото на разделянето на управляващите, а освен от позиция на нуждата от възстановяване на вътрешните салда в правосъдната власт и корекцията на част от пълномощията на основния прокурор. Той, въпреки и фигура на най-високо равнище, би трябвало да е част от процесите, ръководещи правосъдната система, а не да е над тях и в този смисъл да задава техния ход и да дефинира тяхната тенденция.
От значително значение в поддръжка на парламентарната република е задаването на конституционна рамка за института на служебното държавно управление. Когато се стигне до нужда от назначение на такова, президентът към този момент ще е длъжен да сложи като длъжностен министър председател един всред ръководителя на Народното събрание, ръководителите или техни заместници в Българска народна банка или Сметната палата или пък омбудсмана или неговия заместител.
Освен това Народното събрание няма да се разпуска, до момента в който ръководи длъжностен кабинет. Именно тук беше и най-голямата уязвимост на Конституцията до момента. Как в парламентарна република беше допустимо да съществува ръководство без парламент?! Пък въпреки и тази опция да беше времево лимитирана.
Освен това през последните години стана ясно, че служебните държавни управления, в досегашния им тип, могат и да провокират задълбочаване на политическата рецесия. Въпреки че този институт е умислен като средство за превъзмогване на рецесии тогава, когато такива се появят.
Досега при служебно ръководство страната ни се превръщаше не просто в президентска, а в свръхпрезидентска република. Де факто президентът, с изключение на своите, придобиваше и пълномощията на изпълнителната власт, а Народното събрание се разпускаше. Т.е. ръководството на страната оставаше без надзор и без опция за никакъв спор върху решенията на изпълнителната власт.
По създание нямаше по какъв начин да има и правосъден надзор, тъй като Конституцията освобождава президента от носенето на правосъдна отговорност (освен в доста характерни случаи). Служебните министри, несъмнено, носят такава, само че те могат постоянно да бъдат освободени от президента по всевъзможен мотив.
Ето по този начин преди измененията, при служебно държавно управление, президентът получаваше пълномощията на изпълнителната власт, само че не и нейните отговорности, които оставаха за служебния министър председател и министрите. Така към отсъствието на правилото на разделянето на управляващите, при служебни ръководства до момента, би трябвало да прибавим и казуса, обвързван с салдото сред пълномощия и отговорности по отношение на президента и служебното държавно управление.
Колкото до тематиката за двойното поданство (хора с двойно поданство към този момент ще могат да стават депутати и министри), то тук повдигането на звук беше ненужно доста и изцяло лишено от логичност. Липсата на друго поданство не подсигурява цялостна преданост към Българската страна. Вярно е и противоположното - човек с двойно поданство напълно умерено може да е предан към България повече от хора единствено с българско поданство.
Друг значим миг от последната седмица беше разглеждането на бюджета за новата година. Бюджетът не е просто счетоводен документ. Той е документ за политики и за обезпечаването на запас за тяхното реализиране.
Фактът, че парламентарното болшинство се сплоти към предлагането на Асен Василев значи, че партиите, подкрепящи държавното управление, имат управническо съглашение за идната година. По създание гласуването на бюджета е избор на доверие към кабинета за идващите 12 месеца и това към този момент е реалност.
Инфо: news.bg
